Вестимир

"If you wrote something for which someone sent you a check, if you cashed the check and it..."

Sun, 18 Dec 2011 16:36:11 +0200

““If you wrote something for which someone sent you a check, if you cashed the check and it didn’t bounce, and if you then paid the light bill with the money, I consider you talented.””

- Stephen King

"Probably, indeed, the larger part of the labour of an author in composing his work is critical..."

Tue, 15 Nov 2011 19:20:11 +0200

“Probably, indeed, the larger part of the labour of an author in composing his work is critical labour; the labour of sifting, combining, constructing, expunging, correcting, testing: this frightful toil is as much critical as creative.”

- T.S. Eliot

Честит ви ден на сандвича!

Thu, 03 Nov 2011 10:02:00 +0200

Днес това ми е обяда.

Следете блога на Веси, http://legolunchbox.tumblr.com/ за по-здравословни снимки :)

Finck - малка php библиотека за уеб

Sun, 09 Oct 2011 14:38:00 +0300

Проблемът с php

През последните години имам все повече и повече забежки встрани от php. Дали ще е Python или Ruby, или пък ще се заигравам с Objective-C, истината е че лека по лека започвам да чувствам ограниченията на php. Като започнем от зле структурираната стандартна библиотека от функции, та стигнем до минималните възможности за метапрограмиране. Не ме разбирайте погрешно, харесвам и обичам php, просто ми липсва малко елегантност в писането на самия код.

Има още едно нещо, което винаги ме е карало сам да си пиша нещата, а да не разчитам на готови библиотеки като CakePHP, Symfony, Zend и подобните им. PHP програмистите сякаш страдат от някакв java комплекс, бягат усилено от функционалното програмиране и се опитват да направят библиотеките си jack-of-all-trades. Е да, ама Jack of all trades често е master of none. Symfony е толкова тежка, генерира тонове файлове за нещо супер-елементарно, CakePHP не може да реши на php4 или php5 ще се базира, Zend пък живеят свой собствен модуларен филм. Те са чудесна отправна точка за начинаещия, но реално всеки трябва сам да помисли как да опрости собствените си проблеми. В един момент писането за тези мастодонти се превръща в тежка за поддръжка задача. Кодът е много, абстракциите - също, за много модули зависиш от външен фактор и в един момент за някой голям проект стигаш до заключението че тези неща са тежки, не само като линии код и брой файлове - те са тежки и за изпълнение от сървъра. Да, кеширането помага, но защо трябва да правим нещо, което после трябва да поправяме за да работи?

Понеже съм голям привърженик на изчистените решения, нямаше как да не се влюбя от пръв поглед в Sinatra за Ruby, или Flask за Python. Чудесни библиотеки, позволяват ти по най-бързия начин да прихванеш заявката на потребителя, да я обработиш и да му пратиш отговор обратно. Не те натоварват с конвенции, директорийни структури, сложни конфигурации. Просто стреляш и то работи по най-бързия начин. Естествено си ограничен в много отношения, доста предположения, които фреймуърка прави вместо теб, тук отсъстват, но пък имаш и свободата да построиш къщата по какъвто начин решиш. Отговорна задача, но пък и забавна. Дали ще бъде барака, или мол - разполагаш с добра основа и от там нататъка градиш според собствените си нужди, предпочитания и умения. Да, умения - тук няма спомагателни колелета, всичко се случва заради теб, тъй че и грешките ти са много по-явни. За начинаещите това е малко стряскащо, не знаеш откъде да подхванеш, но пък с малко помощ от приятел можеш да започнеш да вървиш по пътя, по много практичен и интересен начин.

Въпреки навлизането на cloud платформите и спада в цените на vps-хостингите, ruby и python си остават малко далечни за обикновенните хора. Лесно можеш да го подкараш у дома, но дойде ли време да хостваш - изборът ти е ограничен. Тук е и силата на php - утвърден е много добре, на споделен хостинг можеш да постигнеш много неща, не е нужно дори да бъркаш с ssh по машината. Поддръжката е добра, цените са ниски, ноу-хауто е налице. Та ми хрумна защо да не напиша нещо много мъничко, с ограничена стартова фунцкионалност, но големи възможности за разширяване по-натам в зависимост от задачата, която ще решава. Така се роди Finck.

Кой е Robin Finck?

Robin Finck е китаристът на Nine Inch Nails и Guns’n’Roses. Жесток пич. От младеж е запален ентусиаст-орнитолог. Крие се по храсти и скали и записва звуци от птици, а после се затваря в студиото и се опитва да ги имитира с китарата и ефектите си. Тотален експериментатор, който вместо по утъпканата рокендрол пътека поема по пътя на експеримента и така създава свои похвати и методи. Стори ми се удачен паралел да кръстя библиотеката точно така.

Вижте Robin в действие :) http://vimeo.com/6276271

Какво предлага Finck?

Бърза настройка, защото няма настройка :)
Лек и лесен за разбиране url dispatcher. Попаденията се отчитат с помоща на стандартни регулярни изрази.
Липса на конвенции.

Независимо дали ще го ползвате за мини-сайт, форма за регистрации, или създаване на елементарен прототип - Finck си остава един-единствен неголям файл. От там нататък сте вие.

Пример:

require_once 'finck.php';

$app = new \Finck\App();
$app->route('hello/(?P\w+)', function ($request) {
    return "Hello, " . $request->params['name'];
});
$app->route('', function () {
    return "Welcome to our homepage! ";
}, 'homepage');

$app->dispatch();

Ето ви един Gist за по-шарен код: https://gist.github.com/1273548

Как да дефинирам URL ресурси?

Лесно. С вградената функция route($regex, $handler, $route_name). Тя приема три параметъра:

Регулярен израз, който прихваща специфичния адрес.
Handler. Това не знам как да го преведа адекватно на български, но тук се случва магията, за FInck този параметър носи следното значение: “какво да направя, ако хвана даден адрес”. Тук можете да поставите closure, или пък масив от името на класа и метода му, които трябва да бъдат извикани. По подразбиране първият параметър, който се предава, е обекта Request. Той съдържа прихванатите параметри, както и дава достъп до глобалната променлива $_REQUEST. Резултатът който предава нататък е пожелателно да бъде обикновен текстов низ.

Hint: можете да връщате резултата от функция, която обработва темплейт.
Име на пътеката - как ще се обръщате към този адрес по-нататък в кода си, например при сглобяването на адреси на линкове. Незадължителен параметър.

Това е всичко. Разгледайте кода в Github, приемам всякаква критика и коментари. Нахвърлях това набързо, така че със сигурност има още какво да се желае или пооправи.

Приятен hacking. Споделете в коментарите какво мислите, за какво бихте пробвали Finck?

My desktop thanks to Github

Sat, 08 Oct 2011 22:23:00 +0300

My desktop thanks to Github

"Once men turned their thinking over to machines in the hope that this would set them free. But that..."

Tue, 02 Aug 2011 00:37:43 +0300

“Once men turned their thinking over to machines in the hope that this would set them free. But that only permitted other men with machines to enslave them.”

- Dune by Frank Herbert

Ревю на Gnome 3

Wed, 04 May 2011 00:07:00 +0300

Миналият месец излезе дългоочакваната нова версия на най-популярната графична среда за Linux - Gnome 3. Обявен през 2008-ма година на конференцията GUADEC в Истанбул, новият Gnome е известен под кодово название ToPaZ още от 2005-та. Разработван от The Gnome Project близо 5 години, Gnome 3 беше очакван с голям интерес от активните Linux потребители заради революцията, която се очакваше да донесе. За съжаление нямах възможност да тествам някоя от предварителните версии и се наложи да нагазя направо в дълбоките води с финалната версия.

Преди всичко е важно да упоменем, че Gnome 3 е “total overhaul”. С думи прости в интерфейсно отношение програмистите от The Gnome Project са поели в изцяло нова посока. Посока, която по-скоро би шокирала или най-малкото объркала всеки настоящ потребител на Desktop Linux дистрибуция. Няколко съществени елемента от Gnome 2.x са изцяло премахнати, управлението на прозорци и приложения е фундаментално изменена и се усеща сериозната липса на гъвкавост.

След първоначалния стрес, едно от първите неща които ще си помислите е че добрият стар Gnome си е облякъл едни доста по-лачени нови дрешки. Визията е изчистена и издържана, анимациите в интерфейса са плавни и изненадващо не дразнят, пък на типографията е отделено специално внимание. Gnome 3 представлява една обща заглавна лента в която са поместени часовника, малко статус иконки и контролите за сила на звука и wi-fi.

Главного меню е премахнато, което е според мен един от най-големите недостатъци. Включването на програми вече става единствено през т. нар. Gnome Shell. До него имате достъп посочвайки в горния ляв ъгъл или натискайки бутона Activities. От тук нататък програмите се активират или чрез търсачката в дясно, dock-бара в ляво, или през таба Applications. Текущите приложения се превключват от същото място, като са изобразени под формата на умалени изображения на самите прозорци.

Това е и първият проблем в новата графична среда. За привикналите (като мен) да работят с няколко програми/прозореца превключването и отчитането на промени, кликането и местенето на погледа се утрояват. Сякаш някой нарочно те насочва встрани от мултитаскинга и ти връзва ръцете да работиш само с една програма в даден момент. Липсата на таскбар с активните приложения, както и забутването на достъпа до приложенията в десета глуха, сериозно започва да пили нерви след първите два часа работа.

Всичко е лъскаво и изпипано, но по-скоро приляга на операционна система за таблет отколкото за работна станция. Не ме разбирайте погрешно, просто аз използвам компютъра си в работата предимно за работа, и съответно поставянето на всевъзможни капани и пречки да си я свърша лесно ме изкарва извън нерви. Maximize и minimize бутони на прозорците липсват а да си ги върнете никак не е лесно, слава богу двоен клик в лентата със заглавието работи както се очаква. Някъде тук дойде и изненадващото откритие, че Shut Down и Restart липсват в системното меню. Можете да превключвате единствено между потребителите и да давате Suspend, което доколкото усетих е просто ново име за Lock Screen. Странно решение, но какво пък истинският кеф е да си гасиш компютъра от копчето.

Alt+Tab работи, но Alt+Shift+Tab просто отказва да запали. Непонятно защо можете да вървите само напред в списъка с пуснати програми, но не и назад. Влачене на файл от едно приложение към друго с Alt+Tab - забравете… Delete клавиша никакъв го няма във файловия мениджър. Изненадващо Shift+Delete обаче работи и трие смело. Споменавайки контекстно меню, такова из целия интерфейс (разбирай новата заглавна лента и Gnome Shell) напълно отсъства. Освен да съберете малко фаворити в dock-а и да си смените уолпейпъра не можете да настроите и подредите абсолютно нищо. Дори tray-иконката на Skype не е видима когато сте извън Activities.

Свежа хрумка е one-line launcher-а, ала Alfred за Mac OS X, който можете да повиката с Alt+F2. Добра идея, ама пак половинчато изпълнена - с него можете да старирате само програми от списъка в Activities - не можете да го ползвате нито за търсене в интернет, нито за изпълнение на конзолни команди и дума не става за готини хватки като вграен калкулатор или файлова търсачка.

Да си призная честно бях зареден с положителни очаквания, че новият Gnome 3 ще обере яките идеи от iOS, Mac OS и Windows 7 и ще ги вплете с наследството което носи старият Gnome 2.x, но уви разработчиците са решили да поемат в тотално друга посока. The Gnome Project се прицелват в изцяло нови последователи и откровенно предават досегашните си потребители. Традицията и удобството са отстъпили пред стилни, но практически неудобни похвати. В разрез със всякакви устои на UX дизайна, усещането е по-скоро за тестов прототип, proof-of-concept, а не за нещо завършено, което може да се използва в реални условия.

Излизането на Gnome 3 съвпадна и с обновяването на Ubuntu до 11.04. Там Gnome 2.x е заменен с собствената разработка на Ubuntu - Unity, за който също ми се ще да кажа няколко думи. Захвърляйки всичко, което Canonical изградиха за няколко години с Ubuntu, Unity е най-грандиозната визуално/функционална грешка с която съм се сблъсквал. Тук освен че нищо не работи както се очаква от него, визията е трагична, претоварена и недодялана. Отново нищо не може да се подрежда или нагажда според личното мнение, а бъговете валят един след друг.

В заключение Gnome 3 все още не може пълноценно да замени по-стария си събрат. Макар и да не се налага веднага да мигрирате към него, той илюстрира обаче посоката в която са се насочили Linux разработчиците. Напънът им да доближат операционната си система до нетбуците и таблетите е похвален, но е за сметка на досегашната потребителска база. Реално desktop дистрибуциите на Linux се използват основно от програмисти, системни администратори и като цяло advanced юзъри. Забивайки им шамар и предоставяйки им нещо полузавършено и недомислено, Gnome Project и Ubuntu сериозно захвърлят постигнатите репутация и доверие. Дали ще успеят да намерят тънката граница и да върнат отново баланса в продуктите си, или пък ще покорят лавинообразно разрастващият се пазар на таблетите само времето ще покаже. Едно е сигурно обаче - Gnome 3 се опитва да бъде революционен на гърба на своите потребителите. Нещо, което софтуер с толкова пренебрежително малък процентен дял не може да си позволи за нищо на света.

Полезни линкове:

Още едно ревю на български от Кирил Владимиров
Gnome 3 - This is the end, it seems - готина статия с размисли и страсти на английски
Gnome 3 Homepage

Когато пораснa искам да си имам влак

Tue, 26 Apr 2011 23:02:00 +0300

Замислял ли си се как понякога съдбата се ебава по най-безсрамен начин с теб? Как някой се матереализира от нищото, от дъното на вселенската празнота и започва лека по лека да преобръща малкия ти затворен свят. Сякаш е толкова нереален, че усуква и изкривява реалността търсейки си място да се настани. Място в теб и до теб. Изгубени спомени се завръщат, несъществуващи такива се появяват и всичко ти се струва като сън наяве. Прекалено реално за да го приеме душата и прекалено красиво за да се предаде разума. Трудно ти е да повярваш, но се отпускаш, сваляш гарда и приемаш всяко малко сладко съвпадение като знак от провидението, че закони има и хаосът е само илюзия. Този умел фокусник започва малко, по малко да отнема от съмнението ти и отново започваш да изпитваш нуждата. Онази ултимативната, да обичаш и да бъдеш обичан.