Вестимир

Ревю на Gnome 3

Миналият месец излезе дългоочакваната нова версия на най-популярната графична среда за Linux - Gnome 3. Обявен през 2008-ма година на конференцията GUADEC в Истанбул, новият Gnome е известен под кодово название ToPaZ още от 2005-та. Разработван от The Gnome Project близо 5 години, Gnome 3 беше очакван с голям интерес от активните Linux потребители заради революцията, която се очакваше да донесе. За съжаление нямах възможност да тествам някоя от предварителните версии и се наложи да нагазя направо в дълбоките води с финалната версия.

Преди всичко е важно да упоменем, че Gnome 3 е “total overhaul”. С думи прости в интерфейсно отношение програмистите от The Gnome Project са поели в изцяло нова посока. Посока, която по-скоро би шокирала или най-малкото объркала всеки настоящ потребител на Desktop Linux дистрибуция. Няколко съществени елемента от Gnome 2.x са изцяло премахнати, управлението на прозорци и приложения е фундаментално изменена и се усеща сериозната липса на гъвкавост. 

След първоначалния стрес, едно от първите неща които ще си помислите е че добрият стар Gnome си е облякъл едни доста по-лачени нови дрешки. Визията е изчистена и издържана, анимациите в интерфейса са плавни и изненадващо не дразнят, пък на типографията е отделено специално внимание. Gnome 3 представлява една обща заглавна лента в която са поместени часовника, малко статус иконки и контролите за сила на звука и wi-fi.

Главного меню е премахнато, което е според мен един от най-големите недостатъци. Включването на програми вече става единствено през т. нар. Gnome Shell. До него имате достъп посочвайки в горния ляв ъгъл или натискайки бутона Activities. От тук нататък програмите се активират или чрез търсачката в дясно, dock-бара в ляво, или през таба Applications. Текущите приложения се превключват от същото място, като са изобразени под формата на умалени изображения на самите прозорци.

Това е и първият проблем в новата графична среда. За привикналите (като мен) да работят с няколко програми/прозореца превключването и отчитането на промени, кликането и местенето на погледа се утрояват. Сякаш някой нарочно те насочва встрани от мултитаскинга и ти връзва ръцете да работиш само с една програма в даден момент. Липсата на таскбар с активните приложения, както и забутването на достъпа до приложенията в десета глуха, сериозно започва да пили нерви след първите два часа работа.

Всичко е лъскаво и изпипано, но по-скоро приляга на операционна система за таблет отколкото за работна станция. Не ме разбирайте погрешно, просто аз използвам компютъра си в работата предимно за работа, и съответно поставянето на всевъзможни капани и пречки да си я свърша лесно ме изкарва извън нерви. Maximize и minimize бутони на прозорците липсват а да си ги върнете никак не е лесно, слава богу двоен клик в лентата със заглавието работи както се очаква. Някъде тук дойде и изненадващото откритие, че Shut Down и Restart липсват в системното меню. Можете да превключвате единствено между потребителите и да давате Suspend, което доколкото усетих е просто ново име за Lock Screen. Странно решение, но какво пък истинският кеф е да си гасиш компютъра от копчето.

Alt+Tab работи, но Alt+Shift+Tab просто отказва да запали. Непонятно защо можете да вървите само напред в списъка с пуснати програми, но не и назад. Влачене на файл от едно приложение към друго с Alt+Tab - забравете… Delete клавиша никакъв го няма във файловия мениджър. Изненадващо Shift+Delete обаче работи и трие смело. Споменавайки контекстно меню, такова из целия интерфейс (разбирай новата заглавна лента и Gnome Shell) напълно отсъства. Освен да съберете малко фаворити в dock-а и да си смените уолпейпъра не можете да настроите и подредите абсолютно нищо. Дори tray-иконката на Skype не е видима когато сте извън Activities.

Свежа хрумка е one-line launcher-а, ала Alfred за Mac OS X, който можете да повиката с Alt+F2. Добра идея, ама пак половинчато изпълнена -  с него можете да старирате само програми от списъка в Activities - не можете да го ползвате нито за търсене в интернет, нито за изпълнение на конзолни команди и дума не става за готини хватки като вграен калкулатор или файлова търсачка.

Да си призная честно бях зареден с положителни очаквания, че новият Gnome 3 ще обере яките идеи от iOS, Mac OS и Windows 7 и ще ги вплете с наследството което носи старият Gnome 2.x, но уви разработчиците са решили да поемат в тотално друга посока. The Gnome Project се прицелват в изцяло нови последователи и откровенно предават досегашните си потребители. Традицията и удобството са отстъпили пред стилни, но практически неудобни похвати. В разрез със всякакви устои на UX дизайна, усещането е по-скоро за тестов прототип, proof-of-concept, а не за нещо завършено, което може да се използва в реални условия.

Излизането на Gnome 3 съвпадна и с обновяването на Ubuntu до 11.04. Там Gnome 2.x е заменен с собствената разработка на Ubuntu - Unity, за който също ми се ще да кажа няколко думи. Захвърляйки всичко, което Canonical изградиха за няколко години с Ubuntu, Unity е най-грандиозната визуално/функционална грешка с която съм се сблъсквал. Тук освен че нищо не работи както се очаква от него, визията е трагична, претоварена и недодялана. Отново нищо не може да се подрежда или нагажда според личното мнение, а бъговете валят един след друг.

В заключение Gnome 3 все още не може пълноценно да замени по-стария си събрат. Макар и да не се налага веднага да мигрирате към него, той илюстрира обаче посоката в която са се насочили Linux разработчиците. Напънът им да доближат операционната си система до нетбуците и таблетите е похвален, но е за сметка на досегашната потребителска база. Реално desktop дистрибуциите на Linux се използват основно от програмисти, системни администратори и като цяло advanced юзъри. Забивайки им шамар и предоставяйки им нещо полузавършено и недомислено, Gnome Project и Ubuntu сериозно захвърлят постигнатите репутация и доверие. Дали ще успеят да намерят тънката граница и да върнат отново баланса в продуктите си, или пък ще покорят лавинообразно разрастващият се пазар на таблетите само времето ще покаже. Едно е сигурно обаче - Gnome 3 се опитва да бъде революционен на гърба на своите потребителите. Нещо, което софтуер с толкова пренебрежително малък процентен дял не може да си позволи за нищо на света.

Полезни линкове:

1. Още едно ревю на български от Кирил Владимиров
2. Gnome 3 - This is the end, it seems - готина статия с размисли и страсти на английски
3. Gnome 3 Homepage