Вестимир

Когато пораснa искам да си имам влак

Замислял ли си се как понякога съдбата се ебава по най-безсрамен начин с теб? Как някой се матереализира от нищото, от дъното на вселенската празнота и започва лека по лека да преобръща малкия ти затворен свят. Сякаш е толкова нереален, че усуква и изкривява реалността търсейки си място да се настани. Място в теб и до теб. Изгубени спомени се завръщат, несъществуващи такива се появяват и всичко ти се струва като сън наяве. Прекалено реално за да го приеме душата и прекалено красиво за да се предаде разума. Трудно ти е да повярваш, но се отпускаш, сваляш гарда и приемаш всяко малко сладко съвпадение като знак от провидението, че закони има и хаосът е само илюзия. Този умел фокусник започва малко, по малко да отнема от съмнението ти и отново започваш да изпитваш нуждата. Онази ултимативната, да обичаш и да бъдеш обичан.