Вестимир

Ревю на Gnome 3

Миналият месец излезе дългоочакваната нова версия на най-популярната графична среда за Linux - Gnome 3. Обявен през 2008-ма година на конференцията GUADEC в Истанбул, новият Gnome е известен под кодово название ToPaZ още от 2005-та. Разработван от The Gnome Project близо 5 години, Gnome 3 беше очакван с голям интерес от активните Linux потребители заради революцията, която се очакваше да донесе. За съжаление нямах възможност да тествам някоя от предварителните версии и се наложи да нагазя направо в дълбоките води с финалната версия.

Преди всичко е важно да упоменем, че Gnome 3 е “total overhaul”. С думи прости в интерфейсно отношение програмистите от The Gnome Project са поели в изцяло нова посока. Посока, която по-скоро би шокирала или най-малкото объркала всеки настоящ потребител на Desktop Linux дистрибуция. Няколко съществени елемента от Gnome 2.x са изцяло премахнати, управлението на прозорци и приложения е фундаментално изменена и се усеща сериозната липса на гъвкавост. 

След първоначалния стрес, едно от първите неща които ще си помислите е че добрият стар Gnome си е облякъл едни доста по-лачени нови дрешки. Визията е изчистена и издържана, анимациите в интерфейса са плавни и изненадващо не дразнят, пък на типографията е отделено специално внимание. Gnome 3 представлява една обща заглавна лента в която са поместени часовника, малко статус иконки и контролите за сила на звука и wi-fi.

Read More

Когато пораснa искам да си имам влак

Замислял ли си се как понякога съдбата се ебава по най-безсрамен начин с теб? Как някой се матереализира от нищото, от дъното на вселенската празнота и започва лека по лека да преобръща малкия ти затворен свят. Сякаш е толкова нереален, че усуква и изкривява реалността търсейки си място да се настани. Място в теб и до теб. Изгубени спомени се завръщат, несъществуващи такива се появяват и всичко ти се струва като сън наяве. Прекалено реално за да го приеме душата и прекалено красиво за да се предаде разума. Трудно ти е да повярваш, но се отпускаш, сваляш гарда и приемаш всяко малко сладко съвпадение като знак от провидението, че закони има и хаосът е само илюзия. Този умел фокусник започва малко, по малко да отнема от съмнението ти и отново започваш да изпитваш нуждата. Онази ултимативната, да обичаш и да бъдеш обичан.